Адвокат Николай Хаджигенов: Принизили сме собствената си професия до ръчен, занаятчийски труд...

За умението да защитаваш човека и неговите права в едно болно и бедно общество. Днес адвокатите отбелязват 90 години от създаването на своите съсловни организации. За кривиците и правиците, за начините да подаваш ръка на човек в беда, говори защитникът Николай Хаджигенов
 
- Честит празник, г-н Хаджигенов, навръх 90-тата годишнина на адвокатурата у нас, равносметката какво показва - кои са най-сериозните проблеми пред гилдията ви, които ви пречат да си вършите работата, или пък ви препъват по друг начин?
- Проблемите са много, но основният е летаргията на гилдията. Всеки работи и живее сам за себе си, мисленето е спряло някъде около 1980 г. Повечето колеги очакват благодарност и уважение от обществото, от клиентите си, от съда и от институциите, забравяйки, че то трябва да се заслужи. Уважението е просто дума в закона за адвокатурата, но за да се появи на практика, адвокатът трябва да се бори и да го извоюва ден след ден, докато работи и е жив. Тогава става ясно, че това е призвание, а не просто професия или готина работа. Масово повечето от колегите забравят точно това, че конкретният казус не е просто работа, папка с хартия, а е нечия човешка съдба. Когато адвокатът знае тези неща, се бори за тях, получава уважение и благодарност и не е нужно това да бъде разписано в закон или не. За съжаление, ние самите сме принизили собствената си професия до нивото на ръчен, занаятчийски труд... Всичко се корени в отношението на адвокатите първо към тях самите, после към клиентите, работата и др..
- Пречи ли помага в общият процес това, че се нароиха много юридически факултети, които бълват кадри с различни качества, а много магистрати се оплакват, че нивото на защитниците върви към спад в последните години?
- Пазарът създаде множество правни факултети, той е този, който ще ги убие или не, но проблемът не е в това. А в обучението, което не учи студентите да мислят, още по - малко да мислят като юристи. Това, съчетано с почти никаквата практическа насоченост на образованието, довежда до слаби резултати. Ето защо е спешно необходимо, като част от съдебната реформа, да се промени остарялата с десетилетия форма на обучение в правните факултети. Намирам за чудесна идеята за общ държавен изпит, подобно на провежданите в англосаксонската правна система. Тогава няма да има значение къде си учил, а какво знаеш и дали можеш да направиш мисловна връзка между теорията и практиката. Защото сега често наблюдаваме отличници от „реномирани“ правни факултети, които просто не успяват да приложат знанията си на практика. След промяната, за която говоря, пазарът ще промени не само качеството на юристите, но и тяхното количество. Фрапиращ пример е проектът за Закон за адвокатурата, в който се опитват да приложат насила ограничения и какво ли още не в полза на адвокатите. Този тип остарели схващания са обречени. Адвокатите реват, че са много и нямат работа вероятно откакто са станали двама. Поставянето на ограничения за вписване в колегиите и прочее лимити, е недалновидно и грешно. Сега се полагат три държавни изпита в университетите, после следва същото за правоспособност и трети път - в адвокатските колегии. Напълно излишно и ненужно е, съдейки по резултатите. Адвокатурата е крайно време да се събуди и да види, че сме в 2015 г., а не в 1980 г. На адвокатската работа трябва да се гледа като бизнес, като изкуство, а не като на привилегия за малцина избрани.
- Напоследък сякаш работата ви намаля, поради обедняването на повечето българи, а и за част от услугите те търсят директно нотариусите, така ли е наистина?
- Работата не е намаляла. Напротив, увеличила се е, хората разбират, че сам човек не е в състояние да реши правен проблем, дори да е юрист по образование и масово търсят адвокати, което е чудесно. Лошото е, че с колективните усилия на всички правителства до сега, и особено последните 5-6 години, хората обедняха жестоко, фирмите едва кретат. Уж десните правителства, непрекъснато увеличават данъчното бреме, довеждайки икономиката до колапс, което естествено се отразява и върху доходите на адвокатите. Неизбежно е.
- Защо обявихте преди ден, че искате оставките  на главния прокурор Сотир Цацаров и на ВСС, не сте ли прекомерно критичен към тях?
- Настоявам за оставките на главния прокурор и ВСС, защото те са преки виновници за липсата на правосъдие у нас. Нещо повече, те се превърнаха в изцяло политически органи, нямащи нищо общо с правосъдието. Главният прокурор чете оправдателни присъди от екраните на различни телевизии. ВСС пък проверяват сами себе си за допуснати нарушения. Примерите са безброй. За да имаме истинско правосъдие, а не грозна имитация, реформата трябва да започне именно от тях.
- Казват, че когато държавното обвинение е слабо, настъпва рай за адвокатите, така ли е у нас?
- Обвинението у нас не е слабо, то е ужасяващо силно и абсолютно безконтролно и ни най-малко не е рай за адвокатите. По-скоро е ад. През последните години „работата“ на прокуратурата няма нищо общо със закона, изпълняват политически и, или, институционални поръчки и нищо друго. Не разследват никакви престъпления, с изключение на поръчковите, които по правило са грандиозни провали за обвинението. Но това става ясно едва в съдебна фаза и то, след като са размазали не един човешки живот, който после обвинените се налага да събират парче по парче.
-  И накрая, бихте ли подал ръка на убиец, който е ваш подзащитен?
-  Адвокатът трябва да вложи цялата си душа в защитата клиентите си, без значение какво е обвинението или присъдата. Подаваме ръка по своему - защитавайки непопулярни каузи абсолютно безвъзмездно или помагат с работата си на хора, които не биха могли да си позволят нормална защита. Това е нашият начин да подадем ръка. Или поне моят начин.
 
Интервю на Аделина Делийска

Напиши коментар